Аспарух, наричан още Испор, Исперих е третият син на хан Кубрат. Той е основател и първи владетел на Дунавска България. Управлява държавата от основаването й през 681 до 700-701г. Произхожда от рода Дуло, а годината му на раждане е неизвестна, но има предположения, че е ок. 639-640г., тъй като е починал ок. 700г., а в "Именник на българските ханове се казва, че е живял 61 години.
Стара Велика България е разгромена от Хазарския хаганат през 671г. Аспарух, заедно с част от населението, наброяваща общо към 120-150 хил. души, се оттегля на запад от основната територия на Велика България, преминава Днепър и Днестър и се спуска към Дунав. Според писмото на хазарския хаган Йосиф, когато българите „напуснали земята си и побягнали, хазарите ги преследвали, докато ги отблъснали към река Дунав". Съмнително е хазарите да преследват българите чак до Дунав, защото техните владения никога недостигат до тази река. Но не може да се отрече постоянната заплаха от хазарски атаки от изток, затова Аспарух разполага центъра на владенията си при устието на р. Дунав.
Новите заселени територии са блатисти и труднопроходими, но не са напълно безопасни - заради разположението между долните течения на реките Серет, Дунав и Прут. Аспарух променя отношенията си спрямо Византия на враждебни, защото се вижда принуден да търси нова земя за заселване. Възползвайки се от критичното и положение за Византия в този период, той постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития и достига до най-тясното място между Дунав и Черно море (днешния Канал Дунав – Черно море ), където е спрян от византийско укрепление — земен вал и ров. Тъй като Империята разгромява арабите, през пролетта на 680г. Константин IV Погонат организира поход,за да прогони българите. Войската минава през Тракия, а флотата, придружена от императора - през Черно море. Той иска да прекрати възможността българит да се съюзът със славянски племена и така да стигне до по-тежка битка.
Виждайки числеността на многобройния противник прабългарската войска се оттегля в укрепление, издигнато на остров Певки. Византийската войска изчаква прабългарите да излязат от укрепленията си, за да започне битката, защото е невъзможно да бъде щурмувано българското укрепление на острова. След дълго чакане Императорът отпътува към Месемврия, за да се лекува подаграта си, което изглежда съмнително. След заминаването му, въпреки, че заповядва на войската си да победи българите, се разниса слух, че той бяга. Това е достатъчно да накара армията да започне отстъпление. Българската армия се възползва от това и неочаквано атакува превъзхождащата я в пъти византийска войска, като и наниса много тежко поражение.
След отстъплението на византийците българите стигат до Одесос(Варна) и опасенията на императора се сбъдват - Аспарух се съюзява със северите и седемте славянски племена. На "седемте славянски племена" е възложено да защитават границата от аварите, на северите - Източна Стара планина от Византия, а прабългарите охраняват откъм морето от хазарите. През 681г. съюзените прабългари и славяни започват организират поход през Тракия и продължават да нападат византийски земи. Константин IV Погонат се принуждава да поиска мир и през пролетта на 681 г. в Константинопол е сключен мирен договор, с който се признава основаването на България. С него Византия отстъпва на България областта Долна Мизия до р. Искър , но без град Одесос и околното крайбрежие, западната и северозападната граница стига до "Железни врата" на Дунав и източните разклонения. България се съгласява да спре нападенията си отвъд Стара планина, но това става до 686 г., когато Константин IV Погонат умира от дизинтерия. Едно по-значително навлизане е през 688 г., когато българските войски нападат византийската армия при устието на р. Марица , при връщането им от поход в Южна Македония. Сведенията за изхода от сражението са неясни - без категорична победа за българите или за ромеите. Според други източници първо напада Византия, в опит за реванш за 680 г. - военните действия започват през 688 и продължават до 689-690 г. и първоначално империята е водещата страна, но на връщане юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в Тракия и претърпяват тежко поражение.
На североизток от Дунава, откъм Хазарския хаганат идва през този период главната заплаха за българската държава. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са непрекъснати през целият период.
Има мнения, че археологическият паметник при Вознесенка на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, въпреки, че предназначението на обекта и връзката му с българите е спорна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар